На въ̀лната е малко шеговито заради омонимния характер на думите въ̀лна и вълна̀. Гмурнах се във вълната покрай правенето на мартенички, защото този материал е типичен и благодатен за тях.
Има мокра и суха техника, като с двете могат да се правят от топчета и детски играчки до дрехи, шапки, чанти и картини. Мократа техника е за приятна и сензитивна и е забавна за работа с деца. Докато сухата или още иглонабиване си е малко по-опасна и редовно си пускам кръв от пръстите, но това не може да ме спре. Иглонабиването за мен е нещо като скулптора и е много благодатно за всякакви форми. Материалът се намира в многообразие от цветове и затова има и неограничени възможности, като съм гледала дори и анимация с вълнени фигурки.
Аз заложих на натурални и дребни форми, с които да закича я ръка, я глава или друга част от гиздава мома. Търся и по-весели обекти от живота, за да може все пак някой да се закачи с тез моми, а и за интересен акцент в ежедневието ни. Първоначално мислех диадемите да са предназначени за деца, но се оказа, че и големите дългокоски обичат малко цвят в косите. Опитвам се както и обиците да гоня сезоните по тематика и цвят и се надявам да всеки да има повод да пожелае и пробва подобно украшение.